Някои по-интересни случаи, на които хомеопатията категорично помогна:
Натрапчиви мисли
Световъртеж
Случай на САМОТНОТО дете
Смея се за първи път от 30 години
Атопичен дерматит
Дете с лека степен на олигофрения
Дете със задръжка в развитието
Тежък обрив
Натрапчиви мисли
Жена на 40 г. се оплаква от обсебващи мисли през последните 10 години. Постепенно е станала много суеверна, извънмерно религиозна, със силен страх от възмездие, който я парализира. Дните й минават в непрекъснато спазване на някакви ритуали, за да не се случи нещо лошо с нея или децата и. Преживяла е няколко катастрофи и домашно насилие. Изглежда силна и жизнена натура, справила се е с всички ситуации и точно тогава изведнъж са се появили натрапливите мисли, че върши лоши неща и ще бъде наказана за тях. „ Нещо ме владее, нещо страшно ще се случи на мен или на децата ми, нямам и миг, в който да се чувствам спокойна.”
Чести главоболия, крампи в краката, нарушен сън, кошмари за починали хора. Винаги се връща да провери дали не е забравила нещо. Не понася музика. Изключително тревожна за здравето си.
Дадено е рядко лекарство от групата на скъпоценните камъни 1М.
След 1 месец сънят се е подобрил значително, няма кошмари, няма крампи. Рядко има главоболие. Мислите са същите, но не е така отчаяна.
След 2 месеца мислите се появяват рядко, сънят е много добър.
Проследяване след още 3 месеца. Върнало се е главоболието и тревожността, според нея без причина. В разговора се установи, че е починал близък познат и това е провокирало симптомите. Нарушен е сънят и са се появили крампите в краката. От профилактичен преглед се установява наличие на миомен възел. Дадено е лекарство за общото състояние в потенция 200, и лекарство за миомата в 5 CH. Проследяването след 3 месеца показва подобрение на всички оплаквания. От следващия месец е без оплаквания, в добро настроение и нормален сън.
КОМЕНТАР: Първото лекарсво освободи дълбоко потиснати емоции и беше база за конституционално лечение, което даде чудесни резултати.
Световъртеж
Жена на 50 г. има оплакване от постоянен световъртеж. Започнал е постепенно преди 6 месеца, сега вече трудно става, залита и не може да ходи на работа. Отчаяна е от състоянието си, тъй като е била изключително активна и енергична до този момент. Нарушен сън и концентрация на мисълта. Опитала е всички възможни лечения, ядрено-магнитния резонанс не показва никакви изменения.
От 6 г. има диабет, получен след силен стрес, който не може да се контролира независимо от лечението с инсулин. Преди 8 месеца е преживяла нов шок.
Дадено и е лекарство за последствия от тежки емоционални травми.
Две седмици по-късно световъртежът е намалял до поносимост, а на третата седмица пациентката е вече на работа.
На проследяването след месец е ясно, че сънят и концентрацията са нормализирани, енергията е в характерните за жената граници- т.е. неизчерпаема.
КОМЕНТАР: Това е от случаите, в които под на пръв поглед тежко състояние се крие висока Жизнена Сила. Това е вродено нейно качество. Бързината, с която се възстанови, независимо от диабета, определено показва това. Странното в този случай е, че на предложението ми да се опитаме да стабилизираме показателите на кръвната захар, тя отказа. Нейното желание беше сама да контролира нещата от живота си.(?!)
Случай на САМОТНОТО дете
Консултацията е по повод на хранителна алергия, изразяваща се в сърбящи, дребни, червени обривни единици. Провокира се най-често от шоколад.
Бременност без особености, раждане – секцио по желание на майката. Родителите са разведени, когато детето е на 10 месеца, запазвайки добри отношения.
По време на консултацията детето се държи изкл. кротко и мълчаливо. Майката казва, че е много чувствително, общува само с възрастни. Плаче всеки ден, когато трябва да се раздели с нея, бабите си или бащата.
На въпроса кои са най-добрите и приятели в градината, тя отговаря абсолютно сериозно, че няма и никога не е имала приятели. Говори равно, с думи на възрастен, но оставя усещянето, че цялата мъка на света е събрана в сърчицето й, до такава степен излъчва безнадеждност. Оказва се, че и в градината, и навън тя играе винаги сама. Плаче.
Няма проблеми съня и апетита. Харесва зелените плодове и зеленчуци.
Дадено е хомеопатично лекарство в потенция 10М.
Проследяване след 1 месец. Промяната е поразителна, детето общува пълноценно и вкъщи, и навън. В градината има много приятели, толкова, че не може да ги изброи по име. Естествено и „алергията” е изчезнала.
КОМЕНТАР: Хомеопатията разполага с много препарати за лечение на всякакви видове алергия, но ако бяхме лекували само това, което се вижда на повърхността, след време изявата на проблема просто би се появила под друга форма. В случая даденото лекарство беше за самота и изолация.
"Смея се за първи път от 30 години"
Жена на 50 г. с оплаквания от генерализиран псориазис, коксартроза, дископатия, безсъние, менопауза с мъчителни горещи вълни с денонощно изпотяване. Главоболие от 20 г.
От разговора става ясно, че пациентката има неконтролируеми пристъпи на ярост, понякога опасни за близките, особено за децата й. Има много страхове. Не може да понесе чужди страдания, най-вече когато се отнасят до деца. Поради липса на концентрация не може да гледа телевизия, няма търпение да чете. Много приказлива, но не споделя нищо лично. Мнителна, подозрителна, с изострено чувство за лично достойнство. Когато е ядосана /а това е обичайното й състояние/, намира най-тежките думи, за да нарани, вкл. и с физическа саморазправа. „Няма нещо, което може да ме зарадва в този живот. И така е от 1980 г.”
Препоръчано и е конституционално лекарство в потенция 200 CH.
Проследяване след два месеца: "Животът ми се промени, за първи път от 30 години аз се смея и мога да се радвам ." Всички физически симптоми са се подобрили.
Проследяване след още 1 месец: Пациентката е щастлива в "новия" си живот, от физическите оплаквания са останали горещите вълни от време на време, и следи от псориазиса, който вече не я тревожи.
КОМЕНТАР: Конституционалното лекарство направи чудо за тази пациентка, защото независимо от всички стресове в живота й, тя имаше запазена жизнена сила, /видоизменена в пристъпи на гняв/. Вътрешното и напрежение беше ескалирало в псориазис, опитало се да я "ограничи" физически с коксартроза и да я спаси от самата нея, нарушавайки паметта и концентрацията и. Нито едно лекарство, насочено поотделно към заболяванията не би довело до подобен цялостен ефект.
„Атопичен дерматит” след лечение на епилепсия
Момче на 16 г. идва с оплакване от неовладяем дерматит, започнал в детските години и с навлизането в пуберитета се е засилил. Многократно третиран с кортозонова и антибиотична терапия.
При прегледа се установява изключителна сухота на кожата, обилно сквамозно лющене със силен сърбеж по цялото тяло. Всички открити части изглеждат като посипани с трици, вкл. лицето и скалпа, а подлежащата кожа е сбръчкана от сухота, независимо от непрекъснатото хидратиране. Косопад. Почти ежедневни главоболия, сменящи се със болки в стомаха.
Изключително отговорен и съвестен по характер, спокоен, затворен, лесно се засяга, но никога не го показва. Най-голям страх – да не се провали или да не е отговорил на очакванията на другите. Ниско самочувствие.
Диагностицирана епилепсия в лека форма с продължаващо лечение от 9 г.
Във фамилната анамнеза – ракови заболявания и от двете страни.
В следващите 6 мес. на хомеопатично лечение положителните промени бяха от общ характер - по добро самочувствие, по- рядко главоболие, нито един епилептичен пристъп, стомашната болка e по-слаба и по рядко.
На 7-мата консултация е дадено дълбокодействащо неспецифично лекарство.След него косопадът е спрял, сърбежът е чувствително намален, спокоен и самоуверен. Кожата има същият вид.
В следващите периоди са лекувани предимно остри заболявания.
На 10–тият месец от лечението кожата е видимо изчистена, всички останали симптоми са изчезнали с изключение на сърбежа, който се появява при притеснения и се скрива без намеса.
КОМЕНТАР: Най–големият проблем по време на лечението беше изключителната затвореност на детето и родителите. Те категорично отказаха да коментират каквито и да е подробности около епилепсията, настояваха да се лекува само кожния проблем. Длъжни сме да уважим това, но по този начин само заобикаляме основния проблем.
Дете с лека степен на олигофрения
Дете на 7г. е доведено по повод на поредица от пристъпни кашлици. Други заболявания до този момент не е имал.
От анамнезата се установи: бременност с инцидент, протрахирано раждане, увита пъпна връв, в крайна сметка - секцио. Късно прохождане, късно проговаряне, като цяло се развива с няколко години по–късно от връстниците си. От раждането е в опистотонус /силно опъната назад глава/. В тази поза спи. Неразбираем говор /посещава логопед/, липса на фини движения, неспокоен, не може да се концентрира, трудно възпроизвежда нови думи. Стои с отворена уста и когато се опитва да се концентрира или изяви, прави силни люлеещи движения с торса. Силно негативен, раздразнителен, обижда околните, отказва се и при най-малко усилие. Изисква непрекъснато присъствие и внимание от околните.
Първите 6 месеца от лечението бяха без видим резултат, като изключим кашлицата, която се повлия бързо, но се появява 2-3 пъти годишно и до сега. На 7–мия месец, детето направи рязък скок в развитието си – дойде с електронна игра в ръцете и се справя изумително добре. Устата е затворена, езикът е прибран, заспива в нормална поза. Наддал е на тегло и височина.
Четири години по-късно издържа тестовете за 4-ти клас много успешно.
Това, с което не успяхме да се справим е „засечка” в пространственото му мислене и негативния характер. Последният се дължи в голяма степен на желанието му да получава специално отношение от всички, което е напълно обяснимо. В него обаче се проявиха много качества, които ще му послужат прекрасно в бъдеще.
КОМЕНТАР: За да се постигне този резултат бяха вложени невероятни усилия от страна на родителите, които не се отказаха и за миг от целта си – да направят от детето пълноценен и щастлив човек, който без съмнение ще намери мястото си и вече има възможността да се осъществи като такъв. Не е задължително да си отличник или мъченик на науката, за да се чувстваш удовлетвотен от живота си. Достатъчно е само да намериш това, в което си добър и да го вършиш с удоволствие.
Дете със задръжка в развитието
Момиченце, на 4 год. Прегледът е по повод на продължаваща от месеци кашлица, постоянен секрет, стичащ се по носоглътката. Спи с отворена уста.
От анамнезата: тежка бременност с кървене и контракции, лечение за задържане, предизвикано раждане.
До 3 г. е плачела непрекъснато, денонощно, монотонно. Късно проговаряне, говори бебешки и до сега. Отказва да опита каквато и да е нова храна. Не говори с хора извън семейството. Никога не се включва в група, играе сама. Много страхове, стряскане от най-леки шумове. Няма сръчност на ръцете.
Дадено е еднократно лекарство в потенция 10 М.
След няколко месеца детето е доведено заради остра кашлица. Не е боледувала през този период. Много жизнерадостна, говори, пише и рисува фантастично.
КОМЕНТАР: Естествено, първото което трябва да се лекува тук е страхът, натрупан по време на вътреутробното развитие и раждането. Едва след това можем наистина да видим от какво точно се нуждае тази малка принцеса.
Тежък обрив
Жена на 33г. идва по повод на тежък обрив с нетърпим сърбеж отпреди 11 год., получен след лечение с гентамицин. "Сърбят ме дори костите, ако се почеша, то е до кръв, имам усещането, че кожата ми се нацепва и болката е нетърпима. Всичко студено увеличава страданието, а единственото, което макар и за малко облекчава е наистина вряла вода."
На вид обривът представлява кафяво-лилави петна с най различна големина.
По характер е изключително притеснителна – разплаква се при разговори с хора извън семейството, никога не може да се отпусне, никога не прави планове, никога не довършва започнатото, защото се страхува, че така или иначе няма да се справи.
Непрекъснато бърка думи, мисълта препуска, а думите идват бавно и се получава словесна салата, което я разплаква отново и не може да общува адекватно.
Липса на самочувствие. Детството й е пълно с насилие и изолация.
В миналите заболявания – кисти, бавно зарастващи рани.
В момента е безработна заради състоянието си.
Първият ефект от лечението се прояви на 4-тия месец. Сърбежа намаля. Започна работа, макар и с голямо притеснение.
След още 2 месеца: След служебна забележка, непрекъснато плаче, не помни какво е направила току-що, смята, че всеки ще и се скара и няма да се справи. Все още проблемна концентрация на мисълта. Обривите са се появили отново. Страхува се, че ще я изгонят от работа.
Следват 6 месеца лечение на остри заболявания и постепенно отпадане на страховете.
Две години по-късно се кандидатира за общински съветник.
КОМЕНТАР: Човек се ражда с определен набор от качества, интелект и емоционална настройка. При подобно тежко нарушение, единственият ни избор е да търсим причините, довели до дълбокото потискане на естествената човешка изява. Процесът е бавен, защото в съвременния свят стресовете се затрупват на слоеве и лечението им изисква внимателно преценка на всеки подлежащ слой, след лечението на предходния.